Тамянка е сорт грозде, който може дa носи над 300 наименования в световен мащаб. По-популярните от тях са: Дребнозърнест Мускат (Muscat Blanc à Petits Grains); Бял Мускат (White Muscat, Muscat Blanc); Москато бианко (Moscato Bianco); Мускател Бранко (Muscatel Branco), Мускадел (Muskadel in South Africa); Мускателер (Muskateller); Muscat of Frontignan; Frontignan; Muscat d’Alsace; Moscato di Canelli; Moscatel de Frontignan; Muscat Canelli и т.н.
В България е известен под името Тамянка, но освен това и Дамянка (Сливен), Теменуга (Враца) и е разпространен в цяла България, преобладаващо в южните и източните райони, където температурата не пада под -17 градуса, защото е със слаба студоустойчивост.
Физиология на сорта

Пръчката е средно дебела, светлокестенява, при възлите обагрена тъмнокафяво, със средно дълги междувъзлия. Листът е среден по размер (14,5/ 16,0 см - по-широк, отколкото дълъг), слабо огънат, петделен, дълбоко назъбен, със заострени зъби и издутини по върховете, отдолу слабо четинест, с мрежесто набръчкана повърхност отгоре. Може да бъде и триделен (Калифорния, Италия). Опашният вряз е дълбок, затворен, с елиптичен отвор. Дръжката е средно дълга, зелена, на места бледорозова, почти гола. Есенната окраска е жълтозелена с ръждив оттенък. Двуполов цвят с 5-6 тичинки.
Лозите са със среден растеж и добра родовитост. Коефициентът на родовитост е между 1,2 и 1,73. Подходяща подложка е Шасла х Берландиери 41Б, която осигурява умерения растеж, без да изресяват. Чувствителен е към мана, оидиум, сиво гниене, ниски зимни температури, лозови акари, гроздов молец, пчели и оси.
Развива се най-добре на леки хумусно-карбонатни, песъчливо-глинести или чакълести почви на хълмисти проветриви терени с добро слънчево греене.
Характеристика на гроздето

Гроздът е малък до среден по размер (14,7/9,5 см), полусбит до сбит, от цилиндричен до цилиндрично-коничен, с тегло между 120 и 160 грама. Дръжката е дълга, дебела, средно жилава, при основата вдървесинена.
Зърното е малко до средно (14,4/14,7 мм), сферично, сочно, сладко и с почти дебела ципа, от зеленикавожълт до кехлибарен цвят, с тъмни точки при добро узряване, понякога достига и до светлочервен (Австралия, Австрия), но не е способен произведе червени вина. Дръжчицата е тънка, с добре развито брадавичесто ложе. Средната маса е между 1,68 до 2,07 грама, обикновено с 2 семки, които са червеникавокафяви, малки (2,74 гр. за 100 броя), с остър прекривен клюн и очертана шалаза. Среднозреещ сорт (през първата половина на м. септември).
Сортът е типично винен. Зърната са 97,15% (чепките 2,85%), ципите - 6,82%, семките 2,33%, месестата част – 87,99%. Теоретичният рандеман е 85,48%. Гроздето натрупва много захари - 20-26 %, при титруема киселинност 6-8 г/ куб. дм. Един от редките случаи, в които виното произведено от него има аромат на грозде. Освен това на индийски орехче.
Натрупването на висока захарност правят гроздето подходящо за получаване на висококачествени сухи и десертни вина, които се отличават с наситен сламен цвят, плътност и фин аромат. Сортът може да се използва и за пенливи вина, но в България се произвеждат преобладаващо сухи вина.
В практиката се срещат освен Тамянка и други два клона Тамянка червена и Тамянка черна. Техните зърна са съответно с розово-червен и тъмночервен цвят, като това е и основната им разлика с клон Тамянка. Всички те са с еднакви характеристики и способни да произведат само бели вина.