Български Ризлинг е сорт грозде, който е създаден в България чрез кръстосването на сортовете Димят и Рейнски Ризлинг. За създатели се считат чл. кор. Куню Стоев и гл. асистент Здравко Занков и Й. Иванов през 1951 година в опитното поле на Катедрата по лозарство в тогавашното село Септември, днес град Септември, Пазарджишко.
Сортът е утвърден от ДСК през 1961 година и е райониран за Източна България. Признат е за оригинален сорт от Министерство на селскостопанското производство със заповед №13 от 23.01.1965 година. В България е слабо разпространен към момента.

Физиология на растението
Зрелият летораст е светлокестеняв с по-тъмно кафяви ивици, със средно дебели, средно дълги междувъзлия. Листът е среден по размер, петделен, средно дълбоко нарязян, дебел, мрежесто до мехуресто набръчкан. Петурата отгоре е покрита със слаб паяжиновиден мъх, отдолу е слабо мъхната. Опашният вряз е отворен, стреловиден, дълбок. Дръжката е средно дълга, слабо виненочервена. Есенната окраска на листа е жълта. Двуполов цвят с 5 тичинки обикновено. По-рядко 6.
Лозите са със силен растеж и добра родовитост. Коефициентът на родовитост е 1,25. Подходяща подложка е Шасла х Берландиери 41Б, а от почвите най-добре се развива върху глинесто-песъчливи и хумусно-карбонатни. Чувствителен е към мана и оидиум, Не е склонен към изресяване и милерандаж. Устойчиво е към напукване и сиво гниене, както и към ниски зимни температури.
Характеристика на гроздето

Гроздът е среден по размер (11,9/7,3 см), сбит, коничен или цилиндрично-коничен, понякога с едно крило със средно тегло около 160 гр. Дръжката е средно дълга, средно дебела, жилава. Зърното е средно (14,9/12,9 мм), сферично, жълто-зелено с дебела, жилава ципа, жълто-зелена, със загар от слънчевата страна е дебел восъчен налеп. Дръжчицата е средно дълга, средно дебела, със средно голямо, плоско, слабо брадавичесто ложе. Месото е сочно и сладко с приятна киселина. Средната маса е 1,40 до 1,74 грама. В едно зърно има 2-3 семки. Те са средно големи, крушовидни, тъмнокафяви. Клюнът е къс, коничен, шалазата е средно голяма, централно разположена, рафето е слабо изпъкнало.
Среднозреещ сорт (през втората десетдневка на м. септември). Дължината на вегетационния период осреднено е 160 дни, като в различните райони е: 141 дни - Плевен, 156 дни - Пловдив и 179 дни – Варна.
По механичен състав сортът е типично винен. Процентът на зърната е 96,66% от грозда. Зърната са със следната структура: кожиците са 6.35%, семената – 3.74%, месестата част – 89.91%. Теоретичен рандеман – 86.91%. Гроздето натрупва средно към 19,2-21,5% захари при титруема киселинност съответно 10,8-7,5 г./ куб. дм.
Подходящ е за производството на висококачествени сухи бели трапезни вина със зеленикав оттенък, добра свежест и лек плодов аромат.