Ампелографска книга

Дата на публикуване: 12.06.2024

 

        Керацуда се среща и под името Царевица, Бяла бреза, Мисирчино и Древник. Сортът се отглежда и в Албания. Счита се за стар български сорт, който е слабо разпространен към момента, най-вече в районите на Благоевград и Кюстендил (Мелник, Симитли, Сандански, Кресна). 

Керацуда

Физиология на растението

       Зрелият летораст е средно дебел, слабо сплеснат, със средно дълги, светлокестеняви междувъзлия и издути, по-тъмни възли. Листът е голям (19/21 см – по-широк отколкото дълъг), петделен, вълнообразно нагънат, силно асиметричен. Отгоре - мрежесто набръчкан, тъмно зелен, покрит със слаб паяжиновиден мъх, отдолу - четинесто-мъхнат, с ръждив оттенък. Опашният вряз е затворен, със силно възсядащи се дялове и тесен елиптичен отвор. Дръжката е къса, средно дебела, зелена, леко разширена в основата. Есенната окраска е жълта. Двуполов цвят с 5 тичинки.
    Лозите са силно растящи, с много добра родовитост и редовно плододаване. Коефициентът на родовитост е 1,39-1,44. Има добър афинитет към различни подложки (Шасла х Берландиери 41Б, Берландиери х Рипария SO4 и Феркал) и се развива добре на бедни и пропускливи почви.

 

Характеристика на гроздето

Керацуда
       Гроздът е средно голям (16,3/8,7 см), цилиндричен до цилиндрично-коничен, силно сбит, наподобяващ кочан царевица, от където идва и едно от наименованията му. Дръжката е средно дълга, почти дебела, жилава, с добре развито брадавичесто ложе. Средната маса на грозда е около 202 грама. 


     Зърното е средно по размер (16,3/16,1 мм), с тегло 2,17-2,55 г., овално, често деформирано поради сбитостта на грозда, заловено здраво за дръжчицата, която е средно дълга, средно дебела с добре развито брадавичесто ложе. Зърното е слабо месесто, сладко и приятно за ядене. Кожицата е дебела, крехка, жълтокехлибарена. Семката е средно голяма, къса, широка, тъмнокафява (3,41 гр. за 100 бр). Клюнът е къс и дебел, шалазата е очертана.


       Керацуда е сравнително къснозреещ сорт (узрява през втората половина на м. септември). Периодът на технологична зрялост е 170 дни. Сортът е сравнително устойчив на суша и сиво гниене. Чувствителен е към обикновена и брашнеста мана и ниски зимни температури.
      По механичен състав сортът е типично винен. Процентът на зърната е 98.19% от грозда. Зърната са със следната структура: кожиците са 6.99%, семената – 3.97%, месестата част – 89.04%. Теоретичен рандеман – 87.43%. В Мелнишкия регион гроздето натрупва средно към 24% захари при титруема киселинност около 3.5 г./ куб. дм.


       Вината от сорта Керацуда са трапезни, които не винаги са с достатъчна киселинност и произведените вина честа не са с добро качество и не са подходящи за стареене. Гроздето може да се консумира и в прясно състояние.